Често получаваме следните въпроси: „какви разходи имат фрийлансърите в България“ или „какво е по-изгодно – да създадем компания в България или да работим на свободна практика“. Или „как да си намерим работа като фрийлансъри“. И както ще прочетете по-долу – винаги е по-добре да се свържете с експерти, , за да можем да ви насочат кое ще е по-правилното решение за вашите нужди.
Какво е фрийлансър?
В българския език думата „фрийлансър“ е заемка от английския. Тук, в България, често се използва и синонима „специалист на свободна практика“.
Това са хора /извън тези, които задължително работят по този начин/, които за своя сметка и на свой риск упражняват дадена дейност.
„На своя сметка и на свой риск“ е много важен аспект – това означава, че този тип хора се „самонаемат“ – те си подсигуряват работата. И покрай средствата, които реализират – могат да плащат всички разходи, които имат в дейността си, а и за личния живот.
Как се става фрийлансър в България?
Всички лица, които искат да работят на своя сметка в България – трябва да направят съответната регистрация в специален регистър /наречен Булстат/ или в местната община и да уведомят съответната данъчна дирекция, че започват дейност.
Тези две административни действия – сами по себе си не са много скъпи. И не надхвърлят като такси /като тази при данъчните е безплатна/ към съответните администрации към двадесетина лева.
Усложняването идва – при чужденците, от необходимостта от евентуалния превод на необходимите документи за започване на дейността. Като тези, които са нужни за необходимия образователен ценз – за някои дейности в България, за да бъдат практикувани е нужно притежанието на диплома.
За други дейности – по преценка на специалния регистър е необходимо предоставянето на също на документи за наличието на образование.
Честа грешка, която се наблюдава, е бързото кандидатстване. Мнозина подават формулярите, започвайки даже дейността. Това е грешно, защото при отказ на регистриране вече може да са нарушени изискванията на данъчното законодателство.
Какви са разходите на фрийлансърите в България?
Всяка дейност е уникална сама по себе си. За това може да се говори за типичните, а именно за тези от данъчна и осигурителна гледна точка.
Данъкът, с който се облагат доходите на фрийлансърите в България е 10 процента.
Това е за реализираната от тях „печалба“. И той може да бъде намален индиректно по редица начини – ако имате увреждане, отглеждате деца, имате годишна допълнителна застраховка живот, имате ипотека, а сте младо семейство, плати данъците си до определено число от годината и т.н.
Калкулацията на данъка става по следния начин – приходите, които сте реализирали през годината се намалят със съответните нормативно признати разходи. И се приспаднат внесените осигуровки.
Определените от закона проценти, които варират от 25 до 40 (за лицата на изкуството и културата) процента.
Към момента на писане на тази статия минималния размер на осигурителния доход е 710 лв, а максималния – 3400 лв.
Т.е. ако работите като фрийлансър Вие ще може максимално да приспаднете 25 процента до 40 процента от сумата на заработеното. Ако във Вашата дейност Вие имате по-големи разходи – да кажем, че сте направили разходи от 30 хиляди лева при заработката на 55 хиляди лева, то работата като фрийлансър може да не е изгодна за Вас.
Тъй като, както казахме, ще имате и за разходите за социалното осигуряване.
В което няма да сте подсигурени – така е по правилата, за риска за безработица.
Това означава, че ако утре спрете дейност, то няма да имате право на обезщетение, че нямате работа.
Освен това – ако искате да заемете пари от банки и други кредитни институции, нямайки особена дейност в първите месеци, това ще е далеч по-трудно, отколкото ако сте наети по трудово правоотношение.
Друг много важен аспект, за който е препоръчително да се направи предварителна консултация е дали фрийлансърът подлежи на пълна или частична регистрация по ДДС.
Мнозина хора, които искат да реализират допълнителни доходи чрез Интернет често не подозират, че трябва да изпълнят именно това законово разпореждане.
А регистрацията (била пълна или частична) значително оскъпява дейността от административна гледна точка – фрийлансърът трябва често да ползва счетоводни услуги, за да може да декларира месечно нужите данни пред данъчните власти.
Как да си намерим работа като фрийлансъри?
Намирането на еднократни или постоянни ангажименти като фрийлансър не е никак лесно.
Един от начините е регистрация в многобройните чуждестранни портали, които свързват клиенти и фрийлансъри. Много подробни статии за тях може да намерите в блога „Пасивен доход” – най-големия сайт за създаване на допълнителни доходи чрез онлайн маркетинг, фрийланс, авторско право, бизнес идеи.
Освен това – хубаво е фрийлансърът да има и собствено присъствие в Интернет. Да бъде лесно откриваем чрез собствен сайт, който да е „скачен“ към бизнес профил в Гугъл.
Не пречи да се експериментира и със сайтовете с безплатни обяви, социалните мрежи. Както и да се рекламира в местната общност чрез обяви.
Не малко клиенти могат да бъдат намерени и чрез участия в специфични изложения, форуми и семинари.
Хубаво е фрийлансърът да си партнира и с други негови колеги, които работят в сходни или поддържащи сфери – да речем един домашен майстор трябва да се свърже с всички агенти на недвижими имоти в неговата област. И срещу някаква комисионна той/тя може да получава работа от хора, които искат да купят/продадат/отдадат/наемат жилище.
Заключение
Регистрацията като фрийлансър може да е едно чудесно решение, ако искате да започнете легално дейност в България.
Ползвайки се с по-голяма административна свобода, имайки нормативно признати разходи, за които не е нужно да имат документи, фрийлансърите могат да се ползват от нисък, директен данък върху реализираните доходи.
Дали това е правилното решение – ще е нужно да Ви насочи специалист, след като се прецени какви разходи има дадената дейност, как се предоставя тя и къде са ситуирани клиентите.